|
|
| Тема |
 Как преодоляхти това? |
|
| Автор |
good_fairy (а дали...) |
|
| Публикувано | 09.07.04 15:22 |
|
|
|
Здравейте!
Чета ви от скоро. Разведена съм от 2 години. Детето е при мен.
Опитвам се да поддържам прилични отношения с бившите роднини. Детето ходи при баба си през 2 седмици. Редовно информирам бащата, който е в чужбина със съобщения - детето е така, направи онова, ходи там и т.н. Все пак те са част от семейството на детето... Казвам и доброто и лошото. И следват една поредица от обвинения...
Опитвам се да направя от детето ЧОВЕК. Искам да разбере, че в живота нищо не се получава даром и трябва да се потруди.
Когато кажа на баща му, че детето не му се учи, че го мързи да чете, яд ме е, че е умно, но мързеливо... Получавам упрека - ти какво искаш от него, не могат всички да са отличници... Е, то/детето/ е между 4-5, НО МОЖЕ И ПОВЕЧЕ... И се ядосвам. Кой родител не иска детето му да постигне нещо повече...
Друг път отговора е - то е при теб и ти си виновна, че е такова, не се занимаваш достатъчно с него... И пак се ядосвам...
И друго ме изкарва от релси. Била съм дребнава и егоистична в харчовете си за детето. Което съвсем не е вярно!!! Детето е само моя грижа още доста време преди развода. Лагери и екскурзии, храна и лекарства, дрехи и обувки, тетрадки и учебници, и ... Повечето от вас знаят какво значи това. Правя каквото мога според възможностите си. А те искат да ми кажат как да си харча парите, като издъжката която получавам е 39 лв...
Не очаквам някаква благодарност, но по дяволите...  те прекаляват!
Дайте ми съвет как да престана да се впечатлявам и да си късам нервите...
С нищо друго не могат да ме засегнат, знаят, че приемам много навътре всичко свързано с детето и го използват...
До кога ще съм така?
| |
| |
| 
|
|
