въпреки, че съм приказвал на няколко пъти за съвместно съжителство, не съм направил нищо конкретно, направо си за бой!

И е вярно, че е абсолютно натоварващо това, което майка ти й била казвала. Представяш ли си как звучи в нейните уши: "Ти си добро момиче, но не си добра за моето момче, щото не го контролираш и той пропада. Щом пропада той, значи не си достойна да си до него. А пропадне ли той, ще пропаднеш и ти с него, щото нямаш достатъчно воля."

Това за приятелите не мога да го коментирам, не ми е известна мерната единица. Човек невинаги се чувства комфортно със своите познати. А от опит знам, че се държа и чувствам по един начин, ако съм сама със своите приятели и по друг - ако съм с така наречения сериозен приятел.

Не бързай да се засягаш от думите й, а си помисли докъде искаш да стигнеш с нея и й го кажи. Имаш много за губене, ако не го направиш. Момичето сигурно има основания да се съмнява в мястото си в твоя живот и ако не й го кажеш категорично и недвусмислено, едва ли ще остане с теб. Цяла година е минала, ако не продължите напред, ще се изпързаляте назад.

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите