|
Зачетох се в тема и по-специално в мненията: , и .
Съгласен съм с изложените позиции, макар че в някои неща те изглеждат противоположни, поради различната база, от която се изхожда. Но се замислих - дали пък няма нещо, което да съзнаваме, влизайки в бъдещностна любовна връзка и да ни е дълг - дори при разрушаването и?
Имам предвид човешките отношения, защото божествените са пределно ясни - според християнството, след венчавка се дължат много неща. Но да оставя божиите неща Богу и да си кажа човешкото мнение :)
Дължимите неща при връзка или брак са:
1. Ако отиваме към прекратяване - следва да го кажем ясно и разбрано. Това ни различава от животните - обясняваме се един на друг в любов, защото чувството, което изпитваме, ни кара да го правим. Дълг ни е, ако преценяваме и чувстваме, че нещата отиват към раздяла - също да се обясним. Затова ни е дадено словото и възможността да показваме чувствата си не само с нечленоразделни звуци, биене в гърдите, навеждане и повдигане на задницата или просто мълчаливо бягство.
Не казвам, че това е лесно - то при разпада на връзка комуникацията вече здраво е закуцала така или иначе... Обаче трябва според мен - да се надвие и егото, и егоизма, и болката, и да се говори. За да не остава другият в неизвестност дълго време (или поне не по-късно от момента, в който сами за себе си сме се определили), за да може да се приспособи и уреди живота си отново.
2. Длъжни сме да отглеждаме потомството си в разумен срок. Нека не забравяме, че това сложно същество, което представляваме иска много време - много пъти повече от всяко животно, за да стане завършен, пълноценен човек. И независимо от възможностите ни, естествената склонност, бъдещото развитие в живота и любовните отношения - длъжни сме да ги полагаме тия грижи.
Рискувам да се отплесна в темата, но инстинктите, които са заложени у нас и в по-голяма степен у мъжете, далеч вече не отговарят на развитието на обществените и семейните отношения, та затова и разума трябва доста да се намеси. Проблема идва от все по-засилващото се разминаване между достигането на полова зрелост, социална зрелост и брачна зрелост. В допълнение, продължителността на живота е нараснала повече от два пъти спрямо времето, когато инстинктите са се изграждали.
Твърде комплексен е животът, твърде много обществените рамки и е необходимо повече време, за да съзрее човек в достатъчна и необходима степен.
За успокоение ще кажа, че тази неадекватност не е само от последните години, напротив - идва още от библейските времена. Та долу горе и проблемите са ясни, и рационалните им решения :)
Да - има случаи, когато идеята описана в 1. е невъзможна или пък безсмислена, но това влияе и на 2., което е с много по-голяма сила... Затова го и написах.
Има ли според вас други неща, които са ни дълг във връзка?
______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~Редактирано от Ryan на 09.07.04 13:20.
|
Мисли - дължим ли нещо във връзка/брак
