|
|
| Тема |
 Трендиви откровения |
|
| Автор |
Trendi () |
|
| Публикувано | 08.07.04 11:16 |
|
|
|
Ботуша.... клубът.... лятото... нощта....
Всичко това са отделни фрагменти от нашият живот. Срещнахме се съвсем случайно. На пръв поглед нямаме нищо общо. Но не е така. Всеки тука има нещо, което е скътал някъде дълбоко в себе си и иска да го подели с другите. Не става със стари приятели, роднини или колеги. Много е деликатно пламъчето, което ни прави човеци. Страхът от нова болка ни накара да се потърсиме - съвсем непознати хора. Защото най-много страдаме от най-близките си. А дали те наистина продължават да са ни най-близки на сърцето, щом не можем да споделяме с тях? Дали търсенето на човек до себе си не означава, че сме сложили черта на миналото? Аз не мога и не искам да го забравя, въпреки болката. Но и не искам да живея с него. Така ли сте и вие?
Днеска се стягам за поредният уикенд в горите. Там намирам своята хармония. Не ходя сам и в това е най-хубавото. Иска ми се всички да вярват, че невъзможните неща са съвсем възможни. Всяко емоционално падение е последвано от нов възход.
/Имам съгласие да пусна тази снимка/
Редактирано от ASSASSlN на 08.07.04 12:29.
| |
| |
| 
|
|
