|
Не можах да прегледам много от темите назад,така че извинете ме,ако повтарям някого...
Струва ли си заради детето,което имам,да продължа да съжителствам със съпруга си?Не бих казала,че се караме непрекъснато,но се случва често...(никога пред детето).В повечето случаи се затварям някъде сама,за да се наплача.Отстрани мисля,че изглеждам тъжна и нещастна за тези,които ме познават по-добре.Може би не съм права,но всеки ден си повтарям,че животът за мен е приключил,че сега живея само и единствено заради детето си...Че заради него мога да изтърпя и студенината,и отчуждението,дори родителите му,които се опитват да се месят в отношенията ни и да влияят върху всички негови решения...
Имам страхотно момченце на една година.Зная,че то ще има нужда от баща си.Зная,че той може да го научи на много неща,на които аз не бих могла.Не бих искала да се чувства самотно или нещастно дете...
От друга страна се питам,какъв пример можем да му дадем за бъдещите му взаимоотношения с хората като започне да вижда дистанцията между мен и баща му,непоносимостта...
Може ли една самотна майка да даде всичко на сина си,да го научи на всичко,което трябва да знае един мъж?
Родителите ми ме упрекват,че аз имам по-голямата вина да се стигне дотук,защото не съм била достатъчно взискателна към съпруга си,не съм изисквала от него.А на мен това ми се струва глупаво...Мисля,че ако един човек те обича,не е необходимо да изискваш от него помощ,разбиране, подкрепа...Той сам усеща,кога имаш нужда от всичко това и ти го предлага...Сигурно греша,но просто съм такъв човек и явно не мога да се променя.
Наистина съм изгубена и не зная ,как да продължа напред...Дали ако продължа така,един ден сълзите ще спрат,дали примирението и рутината ще ми дадат повече спокойствие...
|
Заради детето!
