|
|
| Тема |
 И тази сутрин си допивам кафето |
|
| Автор |
anbra (коя ли е тя) |
|
| Публикувано | 26.06.04 08:01 |
|
|
|
обаче:
-времето е мрачно и кисело
-чува се шумът на някаква бормашина, която ми дълбае мозъка
-току-що се качих с петнадесеткилограмовото куче на ръце на 12 етаж -псето е с оперирана вчера лапа, а асансьорът е блокирал /разбира се и на слизане го носих!/
-водата се опитва да намалява и евентуално да спре
-и т.н., и т.н.
И си мисля - колко малко му е нужно на човек за да бъде щастлив и колко още по-малко за да се скапе...
Но денят е дълъг! Миналата събота започна слънчево, но вечерта се оплете в клубни словесни престрелки...
Тази сутрин не е върхът, но пък довечера, дай Боже, ще се видим...
Как бързо се променят нещата в живота, какво остава в рамките на един единствен ден...какво ще кажете вие?
По-добре сам, отколкото зле придружен!
| |
| |
| 
|
|
