|
|
| Тема |
 Птиците умират сами ..... |
|
| Автор |
Maмa Mъpмopaнa (иначе добричка) |
|
| Публикувано | 25.06.04 09:37 |
|
|
|
ами гледам го филмчето когато мога и си мисля разни неща докато го гледам. например:
майката - пример за един съсипан живот, прекаран в смирение и примирение, вина и съжаление, може би. тя не се усмихва, на лицето и личи как душата и е прекършена. заради една грешка в младостта.
дъщерята - никога няма да има мъжа когото иска, винаги го е знаела. подчинява се на очакванията на околните и греши. съсипан живот отново. поне има смелостта да си тръгне. макар, че май причината за смелостта идва и от другаде. точно снощи правих груба сметка, ами тая жена колко пъти и се събира да е правила секс в живота си. има няма 10-15. а дори и това ми се струва преувеличено. та значи, според една скоро обсъждана теория, тя трябва да е полудяла бе. а я вижте как слиза от самолета - усмихната, нагласена, сияеща. в оная сцена бяха докарали що-годе грима да изглежда поостаряла, ама после като си легнаха - леле, ми тя като на 20. тц. не е наред нещо.
ох, абе не знам. нещо ми бърка в мозъка тоя филм и ме размисля за разни неща, сега чакам да видя какво точно ставаше с децата, че не помня точно кой как пострада. ама да, плаща се накрая. и сега какво? трябва ли да примемае присърце страданията на героите от екрана и да си размишляваме за живота или просто превключваме канала като свърши серията? не знам.
и какво изобщо да разбираме от историята за птичката която пее докато притиска гърди в острия трън? май е време да си намеря книгата и да я прочета.
| |
| |
| 
|
|
