Защо така песимистично? Или аз съм непоправима оптимистка?!

Както и да е, три години буквално само с компютърни занимания, 4 часа сън (а нормално ми трябват 8-9, ама пуста заплесия), забравих физиономиите на познатите и приятелките си, започнах да се движа като някое зомби... И неотдавна взе, че ме споходи осъзнаването - ми започнала съм да живея като някоя пенсионерка, има време за всичките тия филми, дето съм ги складирала тука, не е речено, че трябва сега да им оправям субтитрите, никой не ме гони за това. Тая машинария направо ми взима живота! Сега съм се заела да смъквам целия wеbshots.com, просто защото ме радват хубавите пейзажи.

Ама вече не ми е кеф да гледам филмите вкъщи, дето няма с кого един коментар да направиш. Много по-интересно се оказа, да отида в "Арената" (май сина само там все още се навива да дойде с мен), да се омешам сред хората, да пробвам някой специалитет на заведението - там наистина се разтоварваш, а иначе непрекъснато вкъщи на компа само се схващаш целия, въпреки удобния стол. В моя случай ми трябва строга компютърна диета!

Редактирано от Sunny Ray на 11.06.04 03:12.