Чета една книга с изследвания за привличане, продължителност на връзките, какво събира и какво разделя - много е забавна и в известен смисъл изследванията на множество двойки развенчават много митове...
Та едно от нещата е за т.н. фатално привличане - за чертите, които отначало безкрайно ни привличат в един човек (може би защото самите ние не ги притежаваме?), а след това точно тези черти стават причина за раздялата...
Като например:
привлечен си от човек, които е невероятно мил и грижовен (по-късно - задушаващ и обсебващ)
привлечен си от човек, който е сдържан и сериозен (по-късно - студен и безразличен работохолик)
привлечен си от човек, който е невероятно весел и забавен в компания (по-късно - впиянчен клоун)
привлечен си от много спонтанен човек (по-късно - напълно безотговорен)
и така нататък...
всички ние малко или много сме били свидетели на такива трансформации... нормално е в началото на една връзка да се опиташ да не си съвсем това, което си или да покажеш по-добрата страна на едни и същи черти. Затова от една страна е добре да сме максимално себе си, за да сме сигурни, че отсреща ни приемат именно такива, каквито сме; а от друга страна е важно да бъдеш внимателен към такива сигнали, ако желаеш дълготрайна връзка, в която да се чувстваш добре и уютно и ДА ОБИЧАШ на воля.
Ето ви примери за много уж дребни червени лампички - след вечеря ТОЙ задължително слага двете чинии и чаши в съдомиялната и я пуска със сериозен вид... аз пък не съм толкова стриктна и това определено може да се превърне в дребен, но дразнещ проблем при бъдещо съжителство. Или пък "решаваме заедно", че ще ядем домашно приготвени сандвичи, за да си купим нещо, което по-късно ТОЙ избира... Или пък внезапно забравя два месеца да си плати сметките за телефона... или променя в последния момент уговорка за среща, защото заминава с приятели за два дни (без да покани човека отсреща) Дали в бъдеще една такава връзка има шанс или не? Хм, аз например бих написала много ниска оценка още в началото. Така че не е зле да внимаваме, за да не си губим времето с безперспективни връзки. Или да преценим какво искаме от въпросната връзка... може да искаме само приятно прекарване... а и доколко сме готови да правим компромиси? И дали искаме връзка на всяка цена, че иначе ще изпуснем влака? Аз за себе си установих, че искам или всичко, или нищо. Много съм крайна, но пък не бих се чувствала щастлива в средата - а в двата края се чувствам добре...




Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан