Може и така да е, не знам, като цяло, кратък ми беше семейния стаж, направо нищожен, а също и съжителственият стаж, та може би затова съм склонна да вярвам, че когато нещата са истински, те ще се запазят във времето. В себе си не забелязвам някакви съществени промени, вероятно не мога да се погледна достатъчно обективно, ама ми се струва, че съм си все същото диване, така да се каже, дърта магарица станах, а акъла ми нещо не идва или може би много филми гледам.