защото сама не си обичала. Усетих нещо като укор към света в думите ти. Очаквала си да получиш нешо - и сега пак пишеш за същото очакване - без сама да даваш. Замисляла ли си се върху този казус?

Не ти ли се струва, че цял живот си била робиня на характера или възпитанието си - във всеки случай си от хората които много малко неща или почти нищо не ги радва.
Когато човек обича, той знае как да направи така, че другият да се чувства добре, да бъде щастлив... - Ти като го декларираш сега това какво направи за своите любови, за да стигнеш в крайна сметка до горчивото признание:
Да, предпочитам да бъда обичана.
Сигурно и защото се съмнявам, че ми се е случвало досега.....
Нима светът е толкова лош и брутален, че е лишил точно тебе от обич? Или нещо в тебе е възспирало другите да ти дават обич...

P.S. Подменила си любовта с някаква абстрактна сигурност. А дали си е струвало?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 07.06.04 21:12.