Тя и моята така казваше. Това си е явно народна мъдрост от времето, когато възратсните са нагласявали семействата, кой за кого да се ожени. Може и да е мъдро, ама я стане, я не. Може да се привържеш, да изпитваш истинска нежност, породена от грижите му към теб, ама ако ги няма любовните трепети в началото, не знаеш дали няма да те тресне като светкавиа някоя любов към друг човек, след като се омъжиш за проявяващия любов към теб... например, към приятел на семейството или някой друг, с когото ще се запознаеш по-късно.... и с разума си да се бориш срещу нея, а сърцето да казва друго. Случват се и такива неща. Това, разбира се, е по-лошият вариант. Вероятно след достатъчно дълго съжителство може да се появи и любов от благодарност. Аз ти пожелавам да имаш късмета да влюбиш истинки в човек, който е доказал любовта си към теб .