Здрасти Тренди,
Страхът е основното, да. Не съм убила или крала, но има нещо, което ми е набито в главата и не мога да се освободя от това. Имах два избора: 1. Да си остана в БГ с детето под ежедневния контрол на бившия, граничещ с деспотизъм, но да могат те двамата да общуват. В същото време никакъв щанс за реализация(разбирай следване) на детето, само най-елементарно физичвско оцеляване.
2. Намирайки начин и аз и детето да се чувстваме свободни, чудесни възможности за реализиране, но далеч от бащата. Виждане с детето един път годишно за около месец.
Е, аз избрах второто. И натрапения грях. Ако бях избрала първото, сигурно щях да страдам(страдаме) от друго.

Вторият е по-достоен от бившият. Да, също е избухливец и кибритлия...някой път е трудно. Но е мъжкар и е борбен. И най-вече много отговорен.