остава белег...да напомня. Но мястото е вече отдавна здраво.
Апропо моите кашони са още в мазето ...може да са ги изяли мишките. Отдавна съм ги забравила и не бих ги отворила никога. Ако още стоят, някой ден някое внуче ще каже "Я-а-а, баба каква е била, значи и тя е била млада! А тоя до нея, кой ли е?"
Мисля си, че още не ми е време да живея със спомени...

По-добре сам, отколкото зле придружен!