То това е чудесно, стига да може да я срещнеш... взаимността.

Щото аз досега не съм я срещнала, все има нещо, което да не е наред.
Не ми се е случвало да имам връзка за повече от три години... и то с купища компромиси и трупане на разочарования, докато всичко се изпепели и се окаже, че отдръпването е също така взаимно... Не ми харесва да е така, но в този случай поне остават отношения на уважение с бившия интимен партньор, така да се каже, при случайна среща и двамата се радваме и сядаме да си разкажем на кой как му върви живота. С такива бивши приятели сякаш можеш много по-човешки и сърдечно да поговориш (без намеци за подновяване на отношенията), отколкото с отхвърлени кандидат-обожатели, малко е абсурдно, но е факт.