Не бях помислила за това. Разбира се, че и на мен не ми харева нито една от двете такива ситуации. Ама трудно се живее без любов. В единия случай поне ти е криво само на теб, защото другия може и да не подозира, че го обичаш, а във втория страдат двама - този, който обича и този, който трябва да огорчи свой добър приятел, като не може да отвърне на чувствата му.

Аз пък винаги съм се чудила, защо, когато кажеш на някого, че не го обичаш и искаш да си запазите отношенията такива, каквито са, той впоследствие вземе, че се отдърпва от теб, спира да ти се обажда просто за по едно кафе и направо си става резервиран. Имам пред вид ситуация, когато двамата не са били кой знае колко близки по принцип и не е имало място за надежди! Просто едно човешко общуване. Ми ако наистина такъв човек ме е харесвал, той би трябвало да продължи да контактува с мен, да ми даде повече време, а те се държат сякаш са се засрамили от признанията си и потъват вдън земя.