Ами... ако ме обичат, но аз не споделям тези чувства, ще ми е неловко. В крайна сметка ще наряня човека, макар и неволно. И двамата ще страдаме.
От друга страна, ако аз обичам, но не споделят чувствата ми, това няма да доведе нито до някакво развитие, нито до щастие за някого. И пак и двамата ще страдаме. Няма да бъда като в клетка, както Sunny Ray казва, освен ако сама не се поставя в нея, но все пак с такива 'криле' най-много да се пребия :))

Честния ми отговор е, че ако няма взаимност, няма и смисъл. Без значение за какви чувства и за какъв период говорим. Не искам да ме обичат, нито да обичам ако не може да е споделено. Когато стане несподелено... всички знаем... Понякога е по-добре сам, необичащ и без обич, отколкото мъчение и болка за единия, или и за двамата. А когато се появи подходящия човек и подходящия момент, може и обичта да се появи.
Останалото е запълване на време и прах в очите - на околните и собствените.

Разбира се, трябва да има компромиси, не може всичко да е черно и бяло. Но до един момент и до една степен.
Не ми стига просто да обичам. Още по-малко просто да ме обичат. Егоистично е и не води до никъде.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!