не е необходимо да го убиваш,достатъчно е да го опитомиш

Като за начало,защо не спреш да очакваш и да се надяваш на каквото и да е,на когото и да е.

Казват,че надеждата умирала последна,защото не оставал никой когото да умаря повече.
Просто си свали или поне намали вътрешните претенции към близките, въпросния човек ,въобще живота и съдбата си. ( За повече виж Лазарев )

Не си ли забелязала,че колкото повече искаш нещо или някого,то толкова ти убягва.
Просто вътрешно успокой малко топката, а външно постъпи както намериш за добре. Вътрешното ти състояние определя изхода от ситуациата,а не външните ти изяви.

Ти просто си прилепнала към това:Искаш го сега и на всяка цена ?,нали?!

Зная, че на теория е много лесно и просто, но на практика е друго, но все от някъде трябва да се започне.
В момента ,в който се примириш и приемеш поражението, може и да те огрее,но не обещавам
"...Да бъде твоята воля, не моята.." ,ако ти е познато може и да те утеши.

Исках само да помогна, нищо лично.