|
|
| Тема |
 звяра в мен |
|
| Автор |
Maмa Mъpмopaнa (иначе добричка) |
|
| Публикувано | 31.05.04 17:03 |
|
|
|
мислех си че съм добър човек, имах се за търпелива, неизбухлива, толерантна, дори нежна. ама се оказа че не съм. за пореден път се убеждавам в това.
в момент когато трябваше да се покажа в най-добрата си светлина, да извадя наяве всичко онова което толкова време чака да се отприщи и да се излее навън, към хората които обичам най-много, точно в този момент се показа вместо това един невероятен звяр, едно злобно чудовище което само може да прогони всикчи около себе си.
чудя се откъде тази злоба, откъде толкова отрова се е насъбрала в мен. оправдание ли е болката трупана с години или нищо не може да оправдае подобно нещо. извинение ли е наранената ми душа за това, че наранявам в замяна? едва ли. поне така си мисля. нищо не може да оправдае подобна постъпка. а тя си има своите последствия, нищо не остава просто така. къде ли се загуби способността да се радвам на малките неща, на мига. все нещо не ми достигало, все нещо не е както го искам. а когато ми го дават както го искам, пак не е така, пак не става, трябва иначе, трябвало някак си другояче.
и се трупа, трупа ... и става все по-безнадеждно и пусто и самотно. и боли още повече. вместо да се свърши, горчилката става все повече.
има нещо което ме изяжда отвътре, нещо с което трябва да се преборя, но не знам какво е точно. още по-малко знам как да го направя.
гледайки назад, осъзнавам колко много шансове съм имала да поправя сторени злини, а съм ги пропускала. защо? заради егоизъм, заради фалшива гордост. заради глупостта си най-вече.
някой казат забрави, гледай напред, има щастие някъде там на пътя. да но аз не го искам там някъде, с някого, все още неизвестно кой. искам го с един определен човек, с който нещо ни раздели и не ни дава да сме отново заедно. а това е единственото което искам. но и единственото което не мога да постигна. защото не мога да хвана за врата тоя звяр в мен и да го удуша за да престане да ми трови живота.
може ли човек да се промени, има ли воля която да надмогне себе си? вярвате ли изобщо в това?
не искам да съм това което съм, мразя тази жена която чувам да говори с моя глас. а как мога да обичам другите и те да ме обичат, когато аз самата се мразя?
просто имам нужда да се наплача на някого. едва ли някой може да ми помогне. но ако го оставя в мен, това бавно ще ме убие. :-(
как да се спася от себе си?
| |
| |
| 
|
|
