До момента (както преди малко ми се случи :), в който атомите съставляващи коляното ми си взаимодействаха, в един безкрайно кратък и незначителен спрямо цялата вселена миг, с непоклатимата повърхност на бюрото. Тогава "свръх аз-ът" ми въобще не се заинтересува от духовната ми принадлежност към определен стереотип, а се фокусира към онова така малко, но толкова болезнено място и разбрах, че ако и да не си струва да говоря за него - съвсем приемливо е да тегля една майна на бюрото и на разсеяната си кратуна, и да споделя тук за щастие и радост на четящите :))

И един виц по повод на казването на "аз", "мое", "мен" и т.н.

Аз направих нещо, което трябва да ти кажа - започва да се обяснява адвокат на съдружника си.
- Аз, аз, аз...! Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"...
- Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: "Ние" сме забременили секретарката.

:)))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~