|
Тема |
Re: Разкъсвайки раната... [re: Ulixes] |
|
Автор |
TЯ! (ТЯ) |
|
Публикувано | 26.05.04 13:20 |
|
|
"Достатъчно е през някоя ясна нощ да погледнеш нагоре и да усетищ мащаба на мирозданието. Тогава ще разбереш, че мястото, където боли е толкова малко, че не си струва да се говори за него ".
Ей това умея да го правя от малка. Да погледна света като цяло и да се чувствам една много малка частичка от него. Много малка, но без която не може (щом Господ ме е създал?). И заради болката и... още нещо.... Искам и се стремя да съм от ония частички които дърпат "талигата" в правилната посока - напред и нагоре. Стремя се в тоя си поход да не преча на останалите, движещи се в моята посока, но опитвам да обърна същата на тези срещу мен. Срещам и много колебаещи се – стоят на едно място и не знаят накъде да хванат. Когато попитат.............
Харесвам хората, които питат, когато са в безисходица. Понякога трябва голяма смелост, да извикаш “Помооооооооощ, давя се!!!”
--------------------------------------
Хихихи, аз съм случайност на природата (сбор от атоми-уникално подредени))...ти си уникална случайност на природата,....той и тя също...да продължавам ли да скланям?
Благодаря, че ми го припомни
|
| |
|
|
|