Остави в покой костите на миналите събития там където са погребани. Каква ти е работата да ги преобръщаш? Там вече няма нищо твое. Ти си тук, в настоящето и ще бъдеш там, в бъдещето, ако спреш да се самоизтезаваш ненужно. С какво си помагаш като разчовъркваш стари рани? Вчера е било така, днес ще е другояче. Може да е по-добро, може да е по-лошо. И какво от това? Остави страховете и поуките настрана. Бъди такъв какъвто си - помъкнал като товар някакви изводи от случилото се, сам си пречиш да усетиш живота си. Остави сърцето си да решава, не му се пречкай непрекъснато с разума си. Ами да, трябва да се правят промени - ти трябва да станеш отново какъвто си бил - човек отворен и неподозрителен към другите. Още ще те удря животът, но и ще ти даде много. И поне ще имаш удоволетворението, че не си попречил сам на себе си. А иначе животът никога не стига на този, комуто принадлежи. Което не пречи да бъде изживян достойно. Я, горе главата! Какви са тези песимистични разсъждения? Човек сам не подозира колко сили има...