брей, вдъхновихте ме. следващия път като сина ми ме попита "Тате защо си тръгна" ще му кажа "Хайде, чедо, да погледаме звездите". дали ще разбере, как мислиш?
нямам нищо против подобни прозрение за това колко нищожни сме и как на вселената не и пука за нас, но на мен ми пука за мен си и за детето ми. и всичко това не ми помага.
но пък може пак аз да не съм разбрала. навик ми е да се изказвам неподготвена. извинявам се за което. нищо лично.