Проблемът не е в това, че едни виждат смисъла, а други не успяват. Всъщност, този смисъл е толкова дълбоко скрит, че едва ли е по силите ни да достигнем до него. Поне не чрез разума си. Така че, с мислене не става
И причината изобщо не е в теб. По-скоро такъв е нашият, "западният" стереотип. Ние винаги искаме светът да се върти около нас, около нашата безценна и неповторима личност. Постоянно казваме "аз", "мое", "мен ме боли". И забравяме, че това наше "аз" е само случайно съприкосновение на атоми, в един безкрайно малък миг от Вечността.
Достатъчно е през някоя ясна нощ да погледнеш нагоре и да усетищ мащаба на мирозданието. Тогава ще разбереш, че мястото, където боли е толкова малко, че не си струва да се говори за него

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц