Виж какво. Опитвам се да те разбера. Правя опити...повярвай ми. Стигам до някъде, но не мога да продължа, заради ето това :

"Можеш да постигнеш истински покой и пълнота едва когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва има дълбок и необходим смисъл, но не винаги ти е дадено да го проумееш."

Знам, че причината е у мен. Никога не съм се стремила към този абсолютен , истински покой. И нямам време за губене , за да осъзная до край (надълбоко) смисъла за който говориш. Не че не премислям предварително вероятността за провал. Има хора около мен, които ме обвиняват точно в обратнто (че много мисля)
За мен живота е движение (не хаотично разбира се). И не мога да гледам как хората около мен се отказват от предизвикателствата на съдбата или възможността да предизвикват околните.

Прав си и за Бога, но има една мъдра приказка:

"Помогни си сам и Господ , да ти помогне"!!!