Страданието обикновено възвисява духа и политаме по-високо. Оставяме се на течението на вятъра, защото страданието е показало колко сме безпомощни. Течението му ни носи покрай редица врати. Наш е избора коя врата да отворим...
По време на полета духът ни набира повече и повече сила и ... ни вдъхва отново желание за живот. И любов въобще. Позволява ни да се възродим от болката на нанесените травми. И миналото избледнява (не че изчезва). И отново се втурваме в живота в търсене на любовта. Защото животът е любов и тя го осмисля. Реейки се в любовта - живеем. Колкото повече любов имаме и даваме, толкова по-силни и щастливи сме.
Trendi, много философска тема.