|
Тема |
Какви сложни теми... [re: Tihon] |
|
Автор |
Xeй Живoт! (enjoy the life) |
|
Публикувано | 25.05.04 22:29 |
|
|
Ами ако любовта никога не е идвала наистина, ами е била добре измислена и в двете страни?
Аз например имах склонност (и сега сигурно я имам, ама отдавна не съм се пробвала) толкова да харесвам някого, че в буквалния смисъл на думата да дорисувам абсолютно измислен образ в себе си. И отсреща май се наблюдаваше същата склонност - докато в един момент (трябваха ми петнайсет години!) открих, че той харесва не мен самата и реалният ми образ, ами нещо съвсем различно от това, което съм... нещо, което си е измислил и въобразил за мен - и понеже действителността все повече се разминава с този образ, истинското ми същество му е направо непоносимо - то просто обижда и не се вмества в идеалната му представа! И така наречената любов отива ли си, ако в действителност не е идвала, ами е дошло нещо доста измислено!?
Аз самата си давам сметка, че също измислих хиляди неща, които не бяха истина, но упорито поддържах собствените си илюзии... И друг път съм ви казвала, че решението ми дойде внезапно и беше като сриване на черна завеса пред очите ми...
Не съжалявам за нищо, но пък си отварям този път очите на четири - ако някой ме обича, ще ме обича заради това, което съм...
И да - общите интереси са добро начало! А може и накрая да се окажат добро продължение!
|
| |
|
|
|