|
|
| Тема |
 Разкъсвайки раната... |
|
| Автор |
Trendi () |
|
| Публикувано | 25.05.04 21:54 |
|
|
|
...човек може единствено да полети. Друго не му остава. Когато не достигат сили, то има вятър, който може да ни понесе. Къде? Никой не знае. И всяко усилие да направляваме посоката ще е безуспешно. Старите травми пречат в избора на пътя. Ще дойде ли момент, когато стената на ужаса от миналото ще избледнее и разтвори? Това кара човек да се страхува от новото и да не смее да протегне ръка без да има какво да хване. А колко е просто да я поднесе на утрото, на залеза и на луната, на всичко дето ни обкръжава...
Мисля си тази вечер, трябва ли въобще да се правят някакви усилия за промяна на настоящото положение, или човек просто да се рее някъде по пътя неизвестен. Дали остатъкът от един живот ще стигне и за колко?
| |
| |
| 
|
|
