Ами аз в момента съм на прага на развода и непрекъснато анализирам различни случки от съвместния ни живот, които тогава съм пренебрегвала, но ясно са ми подсказвали, че нещо не върви. Тогава съм махвала с ръка в името на разбирателството, и така - компромис след компромис, се усетих затънала в блатото.
Наистина се чувствам като в блато, мъча се да изляза, но "милия" е на дъното и ме държи здраво за единия крак, и ме тегли и мен надолу..... Не знам дали ще успея да се откопча.

Сега разбирам защо казват, че любовта била сляпа. Ама тогава наистина като заслепена все съм му вярвала, прощавала съм грешки и закъснения, и скандали....... А то не бяха измислици, лъжи, обвинения, че все аз съм причина за неговото поведение.
В един момент сякаш ми просветна..... да, осъзнах, че този човек всъщност ВЪОБЩЕ, АМА НИКАК не ме обича, а само ме използува... мен, че и роднините ми. Вече 3 години се лутам в мислите си, търся някакъв знак за обич от негова страна, все пак нали сме семейство.... Но ................не откривам ........много ме боли, че съм обичала и вярвала на такъв човек. Така стигнах и до решението за развод........просто е....... въпрос на време

Да, има си причини, разни малки камъчета, които лека-полека преобръщат колата. Въпроса е дали си струва да НЕ ги забележиш навреме.