|
|
| Тема |
 Днеска бях... |
|
| Автор |
Trendi () |
|
| Публикувано | 06.05.04 18:40 |
|
|
|
... на Витоша, малко над Тихия Кът. И знаете ли кого срещнах там? Вятъра, шума на дърветата, дъжда.... Лежах си под дъжда на една поляна и за нищо лошо не си мислех. Просто слушах приказката на природата, която ми разказваше за Горските Духове, за това колко нищожно е всичко за което се бориме, за това колко сме дребни и в същото време как ни има и без нас не може.... Все едно слушах някой мъдрец, говорещ бавно и увлекателно... Всичко възприемах не като отделни словосъчетания, а някак си глобално и необяснимо с думите, които ползваме в живота.
Е, върнах се мокър, с болки в колената, уморен. Но какво от това? Докосването до тази магия ме кара да си спомня младите години, когато често ходех по чукарите. Сега е друго, много от щуротиите на младостта вече не мога да правя. Но пък вече мога да разбирам вятъра. Не се уплаших, когато диво куче се завъртя край мен на пустата пътека. Гледахме се с любопитство и съпричастност. Всичко беше в една хармония.
=======
Отклоних се от общоприетите теми в клуба. Но си мисля, че за всички би било прекрасно, ако понякога излизате от рамките на стандартното ежедневие. Може би успявате по друг начин да го правите? Споделете! 
| |
| |
| 
|
|
