|
|
| Тема |
 размисли...или разни мисли |
|
| Автор |
Ckpитa () |
|
| Публикувано | 04.05.04 15:07 |
|
|
|
Стоя си аз така пред отворения прозорец и си мисля...
Моят любим /все още семеен / върви с все по-голяма сила по стълбичката на успеха.Дай боже всекиму.Щом човека има възможност, акъл и иска да рискува нека да си прави бизнеса.На който не му изнася,стои пред компютъра и се самосъжалява./имам в предвид себе си,никой друг!!!/
И така сега мисля аз за неговите идеи за бизнес и сърцето ми е свито.Не мога точно да си обясня защо.В никакъв случай не съм от тима-материалист , обаче в момента ме е яд.Жена му няма да го напусне при условие,че го вижда от дъжд на вятър и ...ох,няма да се впускам в подробности.Той няма да я напусне,защото е виновната страна за евентуален развод и ще трябва да дели,а е прекален егоист за да го направи.
Та тук изниква моя въпрос.Аз материалист ли съм?От една страна да-защото очаквам ако нещата потръгнат да ми се осигурят неща,които сама не мога да си закупя-разбирай жилище,кола,дрехи и играчки за детето.
Обаче от друга страна по време на неговото отсъствие ми казваше как ще живее с мен,ще се разведе,ще създадем семейство и т.н.
И аз повярвах , обаче вече 5 месеца нищо не се е случило, а аз се измъчвам,не спя по цели нощи , ядосвам се , решавам да приключа тази връзка,но не ми стига смелост...
Е,джанъм не съм ли заслужила да бъда обградена с внимание,заради тези си терзания?И няма ли едно бъдещо съжителство да е просто "награда" за проявяваното от мен толкова години търпение???
| |
| |
| 
|
|
