|
|
| Тема |
 Животът е една люлка |
|
| Автор |
Trendi () |
|
| Публикувано | 13.04.04 17:47 |
|
|
|
Днеска си на върха, а утре може да се сгромолясаш. Имаш семейство, близки и в даден момент получаваш само лоши неща от тях. В същото време ти подават ръка съвсем непознати хора, които знаят че никога няма да получат нищо от теб. Построил си някаква сигурност и независимост, която предхожда загубата на абсолютно всичко. Пътя по който вървиш, прав и ясно обозначен, изведнъж се превръща в една поредица от дупки и кръстовища..... И така в това неуравновесено положение се опитваме да вървим напред. Само дето никой не знае коя е правилната посока и дали въобще има такава.
Цитирам по смисъл:
"... Господи, дай ми разум да приема нещата, които не мога да променя!
Господи, дай ми сила да променя нещата, които съм в състояние да променя!
Господи, най-вече ми дай мъдрост да направя разликата между тях!..."
Редактирано от Trendi на 13.04.04 18:16.
| |
| |
| 
|
|
