|
тъпо е, глупав е, смешно е, тъжно е ..... страшно е.
няма да съм първата която ще каже в този клуб "Не знам какво да правя". по-лошото е май, че не знам и какъв ми е проблема. не знам какво всъщност питам, за какво търся съвет. а дали го търся, ако получа - ще го приема ли?
раздяла, развод "по взаимно съгласие" с рев пред съдииката, видя се в чудо с нас жената. ама ние не, инати, трвърдо ДА и преглъщаме сълзи и сополи.
все тая, това е стара история, позната на доста хора макар и в друга форма.
ДА АМА НЕ! нещо не е точно така, нещо ни тегли и ни дърпа един към друг, ама не си го казваме. или като си го казваме, другия не го вярва. и изобщо кашата стана пълна. и ето че сега вместо да си прибера заблудената овчица, дето обръща света заради мен, аз взех че се забърках с друг мъж. не разбрах как стана. не усетих кога обикновенното познанство взе да става по-сериозно нещо. или пък си затварях очите? дали пък не смеех и не исках да повярвам че е възможно свободен човек да погледне сериозно на мен - разведена жена, с дете. колко страшно звучи? почти като рогата и опашата. е да ама ой пък не се уплашил лесно от това, иска да опитаме да видим какво ще стане. бившия и той иска - иска мен, иска детето, иска си семейството. от доста време го иска, но аз някак си не исках да го повярвам. и точно когато вече взе да става видимо и за слепец олко се е променил, когато можеше да се получи нещо - аз започнах тази връзка. сама не знам защо го направих, при положение че съзнавах че искам друго. много е глупаво, но кое ли пък е умно.
сега аз съм тази която трябва да избира какво да направи, с кого да бъде. не знам дали мога да избера. тоест, ясно е че не мога. много тъпа ситуация. винаги съм смятала че човек трябва да е наясно със себе си и да си носи последствията от постъпките, че трябва да взима решения и да не се крие от проблемите, а сега .... правя същите глупости които толкова ме вбесяваха преди време.
накрая е ясно че ще остана от два стола на земята, но не мога да проумея защо толкова ме е страх да взема живота си в ръце, да отсека "Толкоз, това е" и да си живея спокойно.
така де, интересно ми беше дали и други хора се чувстват толкова объркани или когато нещата вече са минали през оная инстанция, връщане назад няма и продължавате само напред без да се обръщате. ох, не знам и аз какво питам и дали питам нещо. просто трябваше нещо някъде да си изплача май.
лек ден на всички.
ПП. извинете печатните грешки - нямам сили да поправям :-(
|
тъжно ми е - трябва да решавам
