|
Дните на брачната институция са преброени. Едно от последните убежища на атавистичния страх от самотата се руши и рухва под тежестта на времето. Бракът е явен анахронизъм, вземащ все повече жертви в едно пост-модерно общество, на прага пред тоталната глобализация на ценности и култури. Контрацепцията, сексуалната революция, феминизмът, икономическият растеж, информационните технологии - ето знаците на един предизвестен край.
Хапчето. Това е краят на един мит. Функцията на секса най-после може да се приравни с чистия хедонизъм, ненаказуем от физиологични усложнения. Със сигурност причините за сключване на брак стават с една по-малко, след като човечеството достигна пълен контрол над забременяването. Нещата вече не са непредсказуеми и стихийни, всичко е в ръцете на разума. В случай, че разумът се издъни, това се наказва твърде сурово. Няма щастлив брак, сключен поради бременност. За това всички усилия за един добър PR на контрацептивните средства изглеждат напълно оправдани. Хапчето дава свобода и на двата пола. Казваме сбогом на страховете, а това отприщва желанията и фантазиите ни. Сега можем да бъдем ненаситни и да не плащаме нищо в замяна.
Революцията. Феноменът "сексуална революция", зародил се преди близо половин столетие вече дава първите плодове в ерата на интернет-обществото. Децата на хипитата от 60-те вече имат собствени семейства и възпитават собствени деца. Точно това трето революционно поколение расте по-разкрепостено от което и да било друго преди него. Основният принцип е достъпът до информация. Колкото по-лесен е той, толкова по-добре. Заличават се всички дискриминационни граници. Всяка точка на света може да се превърне в най-голямата библиотека, съществувала някога. Нужен е само персонален компютър и интернет-връзка. Няма забранени въпроси и теми-табу. Всяко дете на 11 години може да разбере какво представлява секса без следа от свян и лицемерие, с които са възпитавани тълпите от миналото. Наричаме го право на достъп до истината. Познаването на истината винаги предпазва от преднамерени илюзии. Ако най-голямата илюзия е, че сексът не е нещо само по себе си, а има смисъл само в контекста на възпроизвеждането, то тогава поколенията, които идват след нас ще са все по-чужди на всякакъв идеализъм. Върхът на този айсберг от остарели идеали са любовта и (съвсем естествено) бракът. Айсбергът е обречен да потъне в ледените води на прагматизма и познанието. Липсва тайнствеността, която придава смисъл на свещенодействие. Нещата се профанизират дотам, че всеки може да откъсне забранен плод без никакво усилие. Все по-малко ще се чете поезия, все повече ще процъфтяват порно-сайтовете. За каква духовност на секса говорим?
Феминизъм. Бракът е застрашен не само отвън, но и отвътре. Неговите най-големи вътрешни врагове са еманципацията и феминизмът. По изначален замисъл половете не са равноправни, но еволюцията на обществата неминуемо води до един непрестанен стремеж за егалитаризъм. Получава се явно противоречие, което неизбежно взривява иначе непоклатимата идея за брака. Нека обясня по-подробно. Бракът е форма на единение между две начала с коренно различни функции. Мъжкото начало постулира стабилността и сигурността на системата. Женското начало, защитено от тази сигурност, разгръща ресурсите си от емоционалност и чувственост, за да облагороди жизненото пространство около себе си. Мъжкото начало е структурирано вертикално, женското - по хоризонтала. Така се изгражда една устойчива и жизнеспособна конструкция с прецизно действаща субординация. Традиционно вертикалата доминира над хоризонталата, мъжът - над жената. Същевременно стремежът прекалено да се "вертикализира" системата винаги води до загуба на жизненост. Това е компенсаторен механизъм, чрез който женското начало не позволява светът да стане прекалено мъжки и по този начин осъществява обратен контрол над иначе неконтролируемото мъжко либидо, често трансформирано в агресия и свръхактивност. Този механизъм е работил безупречно няколко хилядолетия в повечето от познатите ни исторически и културни пластове. Бракът винаги е изглеждал непоклатим. Двадесетият век обаче изнамери един странен и парадоксален феномен, една програмна грешка, която компрометира тази хилядолетна институция. Жената осъзна себе си като равноправно и равнопоставено на мъжа същество. Хармонията между вертикалните и хоризонталните линии се разпада, системата става нестабилна и нежизнеспособна. Всяка жена вече може да се почувствува горда и независима. Това е безплатно удоволствие, което всяка съпруга може да си позволи. Функцията на мъжа става все по-непотребна. Дори репродуктивните му способности са компрометирани след изобретяването на клонирането.
Жизнен стандарт. За това е виновен главоломният икономически растеж в последните сто години. Той уби последните остатъци от патриархалност в съвременният свят. Жената вече работи и това я прави абсолютно независима от мъжа. Пропада цялата идея за стабилността, която е задължение на мъжа в един брак. Жената може да има сигурност и извън брака. Бракът вече е по-необходим на мъжа, отколкото на жената. Това се осъзнава от все повече жени, което води до масови манипулации в тази посока. Колкото по-висок жизнен статут има една жена, толкова по-малко е зависима от семейството си. Светът ще става все по-задоволен материално, а това неминуемо подкопава устоите на брачната институция.
Технологии. Вече говорихме за тях. Светът е свръх-глобален и свръх-информиран. Това води до масова девалвация на ценностите. В бъдеще всеки ще може да получава всичко на приемлива цена. Няма да се нуждаете от партньор, за да правите секс. Няма да се нуждаете от секс, за да създавате потомство. Няма да се нуждаете от потомство, за да осмислите живота си. Смисълът на живота ще се превърне в стока, която ще можете да купите във всеки квартален супермаркет. Хапчетата за щастие се продават в аптеката на ъгъла, без лекарско предписание. Самота? Нищо подобно, технологиите ще ви дадат най-добрата възможност за общуване, която някой някога е имал. Не можете да срещнете подходящ събеседник? Тогава, създайте го сами - вашият идеален виртуален приятел. Или си поговорете с някой любим човек, който отдавна не е между живите. Никога, никога вече самота.
P.S. Дори от чисто биологична гледна точка бракът е съвършено ненужен. Жената изпитва потребност да ражда, мъжът се чувствува задължен да инвестира някъде генетичния си материал. Това изисква ли непременно 20, 30 или 40 годишно съжителство под един покрив? Ако желанието да сме свободни е по-силно от всичко друго, то бракът се превръща в най-големият враг на тази свобода. Всеки избира сам. Аз избрах свободата.
|
Залезът на брака
