Стефане,
изведнъж ми се прииска, да ти разкажа една история, започнала в средата на XX-ти век, на която съм неволен свидетел:
Тя и той-брак. Започват да живеят при неговите родители. Раждат им се 2 деца. И двамата работят, отглеждат и възпитават децата си. След няколко години решават да се отделят от неговите родители и започват да стоят собствен дом. Нямат финансова помощ от никой. Той работи понякога по 24 часа в денонощието. Спечеленото-до последната стотинка носи у дома. Не ходи по кръчми, но.....тук е голямото НО - има лошо пиянство. Налита на бой. Понякога става много страшно и тя не издържа. Грабва двете деца, 2 чанти с дрехи и бяга от него. Стои с децата и болката си няколко дни или седмица...най-много 2 докато болката отшуми и той я повика и се връща. И така - дълги години се редуват побой след побой, бягство след бягство, завръщане след завръщане.
Децата пораснаха под техните грижи ставайки неволни свидетели и участници на безкрайните кавги. Изучиха ги, а след тяхното задомяване им помагаха при отгглежданео на техните деца (внуците). Но....побоищата и кавгите продължиха, а също и нейните бягства и така....до пенсия.
На 56 години тя се реши на развод, към който години наред я приканваха всички, дори и собсвените и деца. Напусна го и 2 години живя при роднините и децата си. Подаде молба за развод. Започнаха делата: първото, второто-добре. Ама след това трябваше да разделят това което бяха съградили за толкова много години съвместен живот. Той за сетен път я помоли , да се върне при него и тя за сетен път го направи. От тогава нещата започнаха да се поуталожват. Кавгите и побоищата намаляваха и тя не беше принудена вече да бяга. Сега са над 70-те . Живеят сами и гълтат по една шепа хапчета- 3 пъти на ден. Почти не се карат, а за бой да не говорим. Много са променени от няколко години. Децата и внуците им не могат да ги познаят понякога. Целуват се и се прегръщат и пред тях при най-малкия повод. Виждам, че са щастливи. Мен не могат да излъжат. Познавам ги до болка и двамата...
-------------------------------------------
Стефане, отворих за малко вратичката на моето фризерче за лоши спомени и ти разреших да надникнеш вътре,защото това е историята на моите родители с една единствена цел. Да си отговориш сам на въпросите: ДАЛИ 20 ГОДИНИ СТИГАТ И ДАЛИ 40 ИЛИ 50 ГОДИНИ СИ ЗАСЛУЖАВАТ!!!
-------------------------------------------
А сега затварям вратичката и нямам никакво желание да обсъждам историята. МНОГО МЕ БОЛИ! Ще ме заболи и ако прочета тук някоя обидна дума за родителите си, защото много ги обичам.

Аз май се разпалках...