И двете сте безкрайно прави: и за детето съпруг и за безотговорността му (както тя я описва). Очаквах да ме нападнете. Но написах всичко това, рискувайки не всички да ме разберат. Исках тя да осъзнае, че след като е живяла 19 години с него-мирно съвместно същестуване, защо чак сега е разбрала , че той не е за нея? И какви са тия странични забавления , чрез които се спасява от семейия си живот? Дали не е намерила междувременно някой друг да я ласкае?- в отговор на: "А за нея някой мисли ли? Или трябва само майчина ласка да дава?!? Май се е отказала да се бори за тая ласка. А аз не обичам хора, които барзо се отказват от нещо което истински желаят.
Написах за детето-съпруг с уговорката "стига да не се изпада в крайности". Тук знам, че съм права. Но не мога да сложа точната граница от кога нататък съпругът се превръща в дете на съпругата си. За всички е различно-знам. Ако някой от вас се опитва да сложи думите ми в някакви граници и норми-няма да ме разбере. Опитайте се да мислите като по-широко-скроени.
Исках само да кажа за себе си и да и дам някакви насоки: да опитва. Ами ако стане?
Прави сте и за жените-деца. но нейния пример май не е такъв. Говоря конкретно за нейния случай. Опитвайки се да и дам пример с моя.
А що се отнася до децата и техното възпитание-всички деца са различни. И с моите е така. И двете са възпитани от мен, но голямата е самостоятелна от 17 годишна, а малката си е още едно голямо бебе. Май и трябва повече време докато узрее. На запад възратта за пълнолетие е 21 години. Май има защо.
И си избийте от главата, че съм тръгнала да защитавам мъжете. Само понякога се опитвам да погледна живота и през техния поглед. И то когато съм на кръстопът.
Много е сложно, знам.