Да започнем отначало, БЕЗ АНГАЖИМЕНТИ? Детето не е ангажимент, или ще го гледа Далай Лама?
Знаеш ли, май за повечето мъже детето и отговорността за него се оказват направо непреодолим шок. А ние жените, щем не щем, трябва да влезем в час за отрицателно време, иначе малкото човече просто ще загине, ако ни трябва настройка към новото положение.
Послушай какво ти казват другите - изнесете се. Няма спасение от хора като свекърва ти. А в комплект със следродилния шок на мъжете, направо става страшно. И можете да прибързате, а после да съжалявате цял живот. Всъщност започнах да пиша, защото се сетих как свекървата на сестра ми вече е развела по веднъж и двете си деца. Сега опитва да премахне и следващият враг (сестра ми)... и въпреки че са на 5000 км едни от други, пак успява да пуска отрова. Както тя дълбокомислено въздиша "Една майка губи сина си два пъти - веднъж, когато отива в казармата, и втори път, като се ожени... От казармата успях да го спася..." - и гледа начумерено сестра ми
Просто наистина има такива хора, от които е по-добре да бъдеш максимално далеч.
Определете си срок, в който да живеете самостоятелно. Кажи му - не се изнасяме за постоянно, а само за временно, да видим как ще се почувстваме. За шест месеца или нещо такова - после няма проблем! - връщаме се в големия апартамент!
Около шест месеца насаме могат да ти покажат и много негови черти, за които не си подозирала. Дай боже да са все от най-хубавите му!