Аз поначало съм против 'терапията' на временните раздели, но в случая няма ли да свърши по-добра работа от развода? Поне ще спести доста нерви, а може би и средства? А ако все пак решите да се разведете, решението ще почива на по-сериозни мотиви.

От личен опит мога да ти кажа, развода /дори и в най-цивилизования си вариант/ трудно може да бъде позитивна емоция. И обикновено оставя доста неприятни спомени. Та ако съпругът ти си мисли, че това може да е ново начало, опасявам се, че греши. Това е крайна мярка при невъзможност за намиране на друго, по-добро решение.

Това неговото малко като каприз ми звучи в момента... може да се е стреснал от отговорността или кой знае...
А и намесата на 'родителското тяло' очевидно влияе негативно /човек не се променя толкова за месец или два, все пак/. Няма ли някакъв начин да се преместите да живеете самостоятелно, поне временно. Така може би ще стане ясно кой какво мисли и на какво е способен САМ. Без чужда намеса.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!