|
|
| Тема |
 как мислите ще е неай-добре |
|
| Автор | WW (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.03.04 23:39 |
|
|
|
Здравейте ,
Дълго време не съм писала , макар редовно да ви попрочитам , и ето, че пак опирам до вас.Предстои ми заминаване в чужбина завинаги, дълго време спорихме с бащата на дъщеря ми , не я пускаше с мен, до съдилища бяхме стигнали, ама като разбра, че няма големи шансове за упражняване на родителски права, минахме на някакви споразумения.
Последно се съгласи тя да замине с мен.Обаче го усещам, че приема нейното заминаване като безвазвратно изчезване на дъщеря му от живота, като, че ли иска да скъса отведнъж, като че ли тя трябва да изчезне завинаги за да не го боли. Разбирам го.Но ми се иска детето да си подържа редовен контакт с него, сега комуникации дал господ, пък и аз ще си пътувам честичко насам, когато може ще я взимам с мен.Бъдещият ми съпруг, който е чужденец, се притеснява как детето ще го приеме, там е доста различно от тук,ще бъде подложена на стрес от смяна на обстановката.Той самият няма деца, засега я затрупва само с подаръци и внимание, но някак си усеща, че не може да и стане баща пък и имат езикова бариера.Виждам го, че се вълнува, има желание тя да го хареса, но не зное как точно да се държи.
Та по конкретно въпроса ми е : Как си представяте най-доброто решение
Не мисля, че би било редно да подменям истинският и баща с друг.
Може би с новият ми съпруг е достатъчно да станат добри приятели?
Какви негативни реакций от нейна страна бих могла да очаквам.
Питам защото ми се ще да го направя най-добре за всички ни .
акъл приемам всякакъв!!
И предварително благодаря!
| |
| |
| 
|
|
