|
|
| Тема |
 Отказвате ли се лесно... |
|
| Автор | Pangs of love (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.03.04 17:30 |
|
|
|
Здравейте,
Очевидно този форум се посещава от хора, които са преживяли какво ли не-хубавото е, че все пак се справят някак си с всички тези житейски несгоди.
Преди малко повече от година се влюбих може би в най-неподходящия за мен мъж-нямахме никакви общи интереси.....въобще нищо общо...но това си беше любов от пръв поглед. Никога не съм вярвала, че подобно нещо може да се случи с мен, но то се случи...
Макар, че и двамата осъзнавахме, че не сме един за друг,все пак живяхме на семейни начала около година-разбирахме се повече от добре...
Основните разлики между нас са, че аз много държа на образованието, чужди езици, курсове за допълнителна квалификация, сертификати...а той има само средно образование, но въпреки това е много отговорен и природно интелигентен човек; втората разлика е, че аз съм му "кака" с 5 години.
Макар, че имам доста други обожатели , някак си не намерих за тази една година по-подходящт мъж...
Сега, когато пиша ,съм почти сигурна, че той е при новата си приятелка и се чувствам някак си кофти. Имам чувството, че съдбата си направи много лоша шега с мен. Затова искам да ви питам , имате ли чувството понякога , че каквото и да правите, нямате достаъчно сила да задържите някого до себе си...(Сега се питам какво щеше да стане, ако не бях по-възрастна от него или бяхме поне с еднакъв образователен ценз...Въпроси много-но файда никаква...)
Кажете ми, моля ви, вие отказвате ли се лесно или се борите докрай. И изобщто какъв е слисъла и на едното и на другото?
"Our time will come...not today, but soon enough"
| |
| |
| 
|
|
