Сещам се за една случка от моето детство. Бяха решили няколко келеши да ме тормозят. В 4-ти клас. Аз си мълчах известно време, но накрая родителите ми разбраха. И баща ми една вечер причака след часовете хлапака, дето беше инициатор - подгони го из двора на училището. Онзи повече не посмя да ме докосне, не смееше даже да говори с мен :)
Година по-късно се опитаха отново да ме тормозят, вече в друго училище. Но аз вече знаех - шамари! Пък да става каквото ще. Оказа се, че като покажеш характер, не смеят да те закачат много-много.

Но наистина, не мога да си обясня тази жестокост у деца, които уж са от "нормални" семейства. Нямам деца, но колкото и жестоко да ви прозвучи, предпочитам и да нямам пред това един ден да науча, че собствената ми плът и кръв е убиец... Или че е жертва на такъв.

Болно ни е обществото - от пасивност, песимизъм и безчувствие. Много при това...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!