Oooooх! Толкова е отговорно всичко това за родителството, възпитанието, средата, самостоятелността на децата ни, изграждане на Аз-образа, самооценката и т.н. Не може с няколко думи да се обобщи, но съм сигурна, че всички родители се стараем /всеки според собствената си ценностна система/ да възпитаваме децата си, както ни учи съвестта. Резултатите се виждат години по-късно.....Понякога съм силно обезпокоена за сина си и ме обземат жестоки мисли дали се справям добре като майка. Баща му не участва във възпитанието му - вижда го 1 месечно за по 2 часа и то никога до сега двамата насаме. Много ми е болно за това, но нищо не мога да направя освен и двамата да ги поощрявам да контактуват. Та, да се върна на темата все пак - потресена съм от случилото се, страхувам се да не се окажа в позицията на някой от тези родители след време, боли ме за това, че моя избор ощетява детето ми сега и за цял живот, отговотността не ми дава мира....Въпреки всичко вярвам, че се справям добре, радвам се на усмивките на детето си, гордея се със собствената си ценостна система и се надявам, че ще успея да го науча да обича хората и живота, да бъде самостоятелна, а не зависима личност; да успява да преживява загубата и да продължава смело напред... Дали сме успели и двамата само времето ще покаже.
....И въпреки трудностите се радвам, че съм майка и всички предизвикателства на родителството ми предстоят