кажи речи нищо не може да направи.
Освен да запише детето на курс по самотбрана, бойни изкуства и т.н.
Да й помогне да се обгради с верни приятели, по възможност по-големички и якички. Имам чувството, че безпомощността на жертвата озверява насилниците.

Знам, че звучи налудничаво и абсолютно непедагогично, ама... изживяла съм го това като дете и чак след като показах на тъпите пешлеменца, че съм твърда хапка за зъбките ми, ме оставиха на мира и загубиха интерес да ме тормозят. И със сина ми беше така като дете... добродушно дете беше, въпреки че беше физически силен. Не искаше да бие другите деца... "Ама защо да удрям и аз, бе мамо... нали са ми приятели, после нали ще си играем заедно..." Беше ми писнало да бърша сълзите на момченце, което като се боксираме на шега с него, ми оставяше едномесечни синини... добродушен мечок един такъв... :)
Оставиха го намира наистина след като един ден успя да се нервира, замахна и помете детето, което го закачаше.

Не че одобрявам този подход, но е далеч по-добре, отколкото да израстнеш с психиката на жертва-неудачник, който всеки малтретира, защото е позволено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите