съвсем различни деца са... имам поглед и върху поколението на сина ми (освен него племеницата и двамата племеници...) и върху 4-6 години по-големите от тях. След определена възраст (наистина май 10 години е границата) - тръгват си по своя път, накъдето ги води масата - съученици, приятели.

Не знам... може би защото съм израсла във времето на черно-бялата телевизия и 8 битовите компютри, където за да изиграя една игра трябваше първо да си я напиша ли... ама не ми влияят тези неща толкова. Кажи-речи усмихвам се на всичко, което видя на монитора и повече се чудя как е направено. Хлапетиите взимат всичко което видят на екрана за реалност и живеят в нея.

Не можеш толкова лесно да се пребориш с това, освен може би да се заселите в някое безлюдно място. Забраните и наказанията не помагат - просто се научават да лъжат по-добре.

Хех... не били обичани достатъчно :) По-скоро прекалено разглезените и свикнали да са център на внимание деца реагират остро, когато им се отнеме лидерското според тях място.
Не знам, ама сега като че ли прекалено голямо внимание се отделя на външния вид на жените (и момичетата в частност) - едва ли не като някакъв капитал е да си красиво момиче. Знаят си още от малки колко струват и как ще се продадат .
Понякога ми става гадно да ги слушам даже по кафетата и в автобуса как разсъждават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите