Аз също те подкрепям в посоката на мисленето, Тренди. Мисля, че това е особено актуално за възрастните хора в България, които, за съжаление, нямат възможност след пенсиониране да пътуват по света като западните им връстници. Тоест, това ги лишава от придобиването на нови впечатления и емоции, които да им поддържат духа. А тъй като вече и не работят и социалният им живот е сведен почти до нула, най-често са ангажирани да гледат внуците, доходите им са ниски, то какво им остава? Ами, доброто старо бъбрене с половинката, с приятели, със съседи... Защото интересът към заобикалящият ги свят и промените в него не остарява заедно с телата им, а остава все така жив и може би дори се увеличава.
И нима не е прекрасно и след 50 години съвместно съжителство да имаш винаги какво да си кажеш с човека до теб? Дори и да помълчите понякога, важното е тишината да е изпълнена с хармония.
Аз съм търсещ човек, старая се да съм винаги добре информирана и се интересувам от почти всичко. И за мен би било удоволствие да имам възможността да общувам с такива хора. Да давам и да вземам, да научавам още и още, да обсъждаме различни гледни точки, да водим приятен ДИАЛОГ.