В очите на човек прозира душата. И така би трябвало да е. Всичко останало - бизнес, лъжи и др. - са частни случаи. Към тях се стремим, когато целим или да излъжем или да прикрием нещо... В нормалния човешки разговор гледането в очи при разговор е показател за интерес, за уважение, за единение между думи и мисъл. Думите и погедът се допълват. Казват, че думите са дело на разума, а погледът на душата. Може би, затова в България (в чужбина не знам) е неписано правило да гледаш събеседника с в очите.