|
Мдааа, Честит празник им рекох, книжка им подарих. Аууу, свенливо я погледнаха, на незаинтересовани се направиха, само "кис-кис" рекоха и толкоз.
Толкоз, толкоз, ама - друг път! Хоп, хванах в крачка двенките най-свенливи. Разглеждат илюстрациите, подхилкват се. Хич не ме виждат, даже. Най-най-най срамежливата вика:
- Аууу, аз такава гимнастическа стойка вече не мога да заемам... Лелеее, колко млади бяхме.... Тц, тц, тц...
Като осъзна, че съм там ми рече:
- Ти, бе, мръсник, нямаш ли си друга работа, Камасутра ще ни подаряваш?
- Кво ма? Кат не ти харесва, що гледаш???
- Ми, кво да правя, бе?
- Ми, нищо, ма?
- Ми, стига с туй нищо, бе!
- И аз тъй викам, ма!
- Кво искаш, бе?
- Да съм ти рекъл нещо, ма?
- Проклетия си, бе!
- Квот почукало, туй се обадило, ма!
- Иии, не мой да та надприказва човек...
- Къв чувек, ма?
- Пфууу, не се трайш...
- Откъде тръгнахме, докъде я докарахме...
- Верно, бе!
- Верно, я!
Целувки!
|
Днес подарих на колежките си "Камасутра"
(ветеран)
