търпеливите, а животът е за силните. Бракът не може без компромиси - даже след определена възраст се превръща в компот от съгласие и мълчание. И кой може да знае дали е изчерпал всичките му ресурси преди да се раздели със съпруга/-та? Колумб до последно е вярвал в каузата си и затова отчаяно е пътувал на Запад, макар че вече е бил изоставен от всички и никой не му е вярвал вече. Ако преценим брака като един вид кауза - тогава той става много по-лесен за отстояване, независимо от компромисите. Щастливите в него след десетата година за изключения, но голяма грешка правят хората, които залагат щастието си на брака. И друг път съм го казвал - щастието си извира от душата на човека, не можем да го заложим на външния свят - колеги, приятели, близки, съпруга (децата винаги са изключение) - дори и с най-хубавите хора да общуваме - това поражда неврози, ако душата ни е тясна и в самотата не сме при себе си и истинското си "аз".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 06.03.04 23:02.