Това , приятели, е едно мое стихотворение писано отдавна и с него малко рискувам да изляза от анонимност , защото е отпечатвано, но всъщност вече няма значение....
За мен това е един от отговорите на въпроса...


Да имаш дом е толкова прекрасно,
почти като това да си щастлив,
почти като това да правиш грешки
или по обед да си мързелив...
Без дом ти никога недей остава!
Не само е опасно, но е грях
и в Ада ще ти каже всеки дявол -
"Без дом човек е шепа прах!"

Да имаш дом най-често е чудесно -
завърнеш ли се отдалече в къщи,
светът изглежда мъничък и смешен,
животът си тече един и същи...
Да имаш дом, понякога е страшно -
щом го загубиш, а си го обичал.
Домът, макари твой, не в твоя власт е -
съдба си има собствена различна...

Да вдигне дом намира всеки начин:
от тухли, от бетон или дърво,
от камък твърд или стъкло прозрачно,
от страх, мечти, тъга, любов...
Душата ти отключена случайно,
любим крадец ограби ли без взлом,
да се завърне ти не го очаквай -
от самотата също става дом!


Бъдете здрави!


Qui scribit, bis legit.