Знаеш ли, много ти благодаря,за това което написа. Много ясно описа как стоят нещата. Наистина са такива. Много съм състрадателна и това е проблем за мен. Не му желая да е зле, не го мразя, искам просто да ме остави и да разбере,че репризите в живота носят още по-голямо разочарование. Също искам да разбере кое е по-добре за детето ни, а както- че детето вече е порастнало и може само да взема решения с кога иска да живее.
Това за социалната идентичност и реализация е също точно така - през целия ни съвместен живот повече аз съм се грижила за всичко и разбирам, че сега му е трудно без някой да го 'срита' какво да прави.
Относно за самоубийството - не му вярвам, но и се съмнявам,че е добре с нервите. Май пак започнах като майка Тереза:)...